Българският театър не мами своята публика. Не я лъже, а се отнася сериозно към нейното присъствие в залата. Това каза актьорът и директор на театър „София“ Ириней Константинов. Днес той отбелязва своята 75-а годишнина

Българският театър не мами своята публика. Не я лъже, а се отнася сериозно към нейното присъствие в залата. Това каза актьорът и директор на театър „София“ Ириней Константинов.

Днес той отбелязва своята 75-а годишнина.

Още от рубриката Музикантите по душа трябва да могат да изпълняват по най-добрия начин писаната музика и едновременно с това да импровизират. Това каза в интервю в Русе директорът на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров.  Той е един от участниците в 63-тото издание на международния фестивал "Мартенски музикални дни", което се организира в крайдунавския град до 31-ви ма ... Вижте повече

„Щастлив съм, че минах без проблеми до 75 години, че се радвам на живота и света около мен, на работата си, на театъра, когато минавам покрай него и го гледам как красиво се откроява в градината, на хората около мен, на внучката ми, която жъне невероятни успехи в чужбина“, каза той.

Щастлив съм, когато се прибера вечер след хубаво представление и съм щастлив, когато вляза в гората на „Симеоновско шосе“, и си изтичам сред тези прекрасни остаряващи дървета моите си километри, допълни той.

По думите на Константинов в българския театър има оживление напоследък, и то – в поколенията на по-младите. „Забелязвам, че вече не са им достатъчни евтините смешки и забавления, а търсят нещо, което наистина има смисъл, нещо, което наистина има стойност и ще ги накара да помислят върху това, което са гледали, и да вземат нещо от него. Все повече и колегите ми от различните театри се ориентират към един качествен, по-различен, по-смислен репертоар“, отбеляза директорът на театър „София“.

Според него има място за всичко и всички в театъра. „Има място за забавление, има място за комедии, има място за сериозни драми, стига да има желание и достойно присъствие на сцената“, допълни той.

Ириней Константинов обясни, че в театъра има винаги периоди, в които се преминава през криза. „Струва ми се, че сега той излезе от тази криза и върви по своя истински път. И това се усеща веднага и от хората, от публиката“, каза той.

На въпроса в какъв етап от развитието си е ремонтът на сградата на театър „София“ той отговори, че „когато човек мине покрай театър „София“, му е много приятно да го гледа отвън“. Отбеляза, че и вътре в сградата се работи усилено. „Много се надявам, когато завършим, да имаме най-модерния, най-съвременния, най-красивия, най-обичания, както е било и досега, театър „София“, посочи Константинов.

По думите му сградата се очаква да бъде готова „условно до около една година“. „Сроковете са относително нещо, но тук мисля, че всичко върви по план. Или поне така ми се иска и участвам в този вървеж. И аз вървя, заедно с него“, каза още директорът на театъра.

Ириней Константинов е роден на 23 март 1949 г. в София. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1972 г. със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Гриша Островски.

След това започва да играе на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна (1972-1976). Оттам нататък работи в театър „Сълза и смях“ (1976-1984). От 1984 г. до днес е в театър „София“, като от 2008 г. е директор на трупата.

Сред театралните му роли са Фердинанд в „Коварство и любов” от Шилер, Княз Мишкин в „Идиот” от Достоевски, Ибън в „Любов под брястовете” от Ю. О’Нийл, Данаил в „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” от Яворов, Киряков в „Сън” от Ив. Радоев, Барни в „Последният страстен любовник” от Н. Саймън, Омуртаг - стражар в „Пир по време на демокрация” от Стефан Цанев, Том в „Похапване с приятели” от Д. Маргуляс, Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо” от К. Киси, Орест в „Орестия” от Есхил, моноспектакъла „Всичко наопаки” от П. Луки, Раул в „Крайности” от У. Мастросимоне, д-р Айнщайн в „Арсеник и стари дантели” от Дж. Кесърлинг, Марин в „Албена” от Йордан Йовков, Пер Гюнт в едноименната пиеса от Хенрик Ибсен.

Има многократни участия в радио­театъра, литературни предавания на БНР и телевизионния театър. Участва във филми като „Петимата от Моби Дик”, „Зарево над Драва”, „Борис I”, „Последният бей на Балканите”, „Дубльорът”, „От другата страна на огледалото”.